Доли Партън, иконата на кънтри музиката, чиито глас, проникновени текстове и бляскави костюми определиха нейния път от дървена къщичка в планините на Тенеси до върха на славата и признанието, почина на 80 години, съобщава БТА.
За смъртта ѝ съобщи племенникът ѝ Брайън Сийвър във видео, публикувано в социалните мрежи. Не беше посочена причина за смъртта. Притесненията за здравето на Партън, които започнаха миналата година, когато тя отложи, а по-късно и отмени концертите си в Лас Вегас, нараснаха до такава степен, че миналата есен тя се обърна към социалните мрежи, за да потвърди, че "още не съм умряла". През май тя заяви, че е реагирала добре на лечението, след като, както сама каза, имунната ѝ и храносмилателната ѝ системи "напълно са се разбалансирали" през последните години.
Известна с пищните си форми, огромните си руси перуки и прилепналите си тоалети, които подсилваха нейния самоироничен хумор, тя беше сред най-обичаните личности в музиката и извън нея - една от малкото знаменитости, чиято привлекателност надхвърляше поколенията, географските граници и политиката.
Тя написа стотици песни, включително класики като "Jolene", "Coat of Many Colors" и "I Will Always Love You", които са реализирали общо над 100 милиона продажби по целия свят и над 1 милиард стрийминг прослушвания онлайн. Партън, която по време на изявите си свиреше на украсени със скъпоценни камъни банджо и китара с дългите си нокти, беше щедра филантропка и успешна бизнесдама, чиито проекти включваха тематичен парк в подножието на Смоуки Маунтин, близо до родното ѝ място.
Кариерата ѝ беше завинаги повлияна от възпитанието ѝ като едно от 12-те деца, родени в това, което тя наричаше "бедно като мишка" семейство от Тенеси. Тя създаде своята образователна неправителствена организация Imagination Library, за да изпраща безплатни книги на децата в Тенеси.
Първите музикални изяви на Партън са в църквата, където дядо ѝ е проповедник. На 10 години вече се учи да свири на китара и пее в местни телевизионни предавания. На 13 години се появява в Grand Ole Opry в Нашвил, където Джони Кеш я представя като "едно малко момиченце от Източен Тенеси".
С куфар, пълен с песни, тя последва чичо си, Бил Оуенс, също автор на песни, в Нашвил, след като завършва гимназия през 1964 г. Фред Фостър, който е продуцент на Рой Орбисън, Уили Нелсън и други, вижда потенциала ѝ и урежда песните ѝ да бъдат изпълнени от други изпълнители, както и Партън да запише албум. Към средата на 70-те години Партън вече е кралицата на Нашвил.
Партньорството на Партън с Портър Уагънър е ключово за кариерата ѝ. Първият им дует "The Last Thing On My Mind" излиза през 1967 г. - същата година, в която тя основава собствена издателска компания.
Макар дуетите им често да са големи радио хитове, соловите сингли на Партън в началото не се нареждат толкова високо в класациите. С Уагънър като съпродуцент тя започва да приспособява своя кънтри глас към по-изтънчен, поп-ориентиран стил. Тя постига първия си солов сингъл номер 1 с "Joshua" и влиза в Топ 5 с баладата "Coat of Many Colors", разказваща как майка ѝ е съшила парчета плат, за да ѝ ушие палто, което Партън носи "с такава гордост", дори когато връстниците ѝ я подиграват, че е бедна. Песента, с библейските си препратки и ода към майчината любов, по-късно е превърната в детска книга и телевизионен филм.
През 1973 г. тя записва хита, който определя кариерата ѝ - "Jolene". Песента оглавява класациите за кънтри музика, преминава в поп жанра и по-късно е издадена на международния пазар, което отваря нови аудитории за Партън. "Jolene" е една от най-често използваните ѝ композиции, включително от Майли Сайръс (кръщелницата на Партън), Оливия Нютън-Джон и The White Stripes.
След "Jolene" тя постига огромен успех през 1974 г. с "I Will Always Love You" - ода и сбогуване с Уагънър, която ѝ помага да спечели наградата за вокалистка на годината на Асоциацията за кънтри музика в две поредни години - през 1975 и 1976 г. Партън отхвърля предложението на Елвис Пресли, който иска да я запише, защото не желае да сподели авторските права.
Десетилетия по-късно версията на Уитни Хюстън на "I Will Always Love You" се превръща в огромен хит за саундтрака към филма ѝ от 1992 г. "Бодигард" и счупва рекорди по продажби. Хюстън печели "Грами" за изпълнението си през 1994 г., връчена ѝ лично от Партън.
"Here You Come Again" - поп хит, преминаващ в други жанрове, и една от малкото песни, които тя не е написала сама, утвърждава Партън като изпълнителка в различни жанрове и ѝ донася първата награда "Грами" през 1979 г.
"Много хора си мислят, че напълно съм изгубила ума си. Но не се страхувам от промяната. Очаквам успех, но съм подготвена за провал. Не ми пука дали хората смятат, че греша. В сърцето си зная, че правя правилното нещо",
казва тя пред Асошиейтед прес през 1979 г. за промяната в песенния си стил.
Сред другите хитове на Партън, които преминават в различни жанрове, са заглавната песен от "9 to 5" - комедията от 1980 г. с участието на Партън, Джейн Фонда и Лили Томлин; както и дуетът ѝ с дългогодишния ѝ приятел Кени Роджърс "Islands in the Stream", написана от братята Бари, Морис и Робин Гиб от Be Gees. През 1987 г. тя си сътрудничи с Линда Ронстад и Емилу Харис по албума Trio, продал се в милионен тираж.
За милиони фенове тя е просто "Доли" - смесица от южен чар, хумор и блясък. Но тя се счита и за феминистки образец за подражание, защото сама държи юздите на кариерата си, пише собствените си песни, притежава правата върху творчеството си и се грижи за финансите си в един свят на развлеченията, доминиран от мъже.
Партън не се притеснява да се подиграва на себе си; когато е водеща на Saturday Night Live през 1989 г., тя казва на сценаристите, че единствените ѝ ограничения са да не ругае и да не се подиграва на Исус. Тя редовно се шегува с гърдите си или с образа си на "глупава блондинка", но с намигване, че именно тя контролира смеха. В мемоарите си "My Life So Far" Джейн Фонда си спомня за начина, по който Партън се шегува - "обикновено доста пикантно" - и за смеха ѝ, който е "някъде между момичешко кикотене, експлозивен писък и каскада от малки камбанки".
През цялата си кариера тя се радва на своя бляскав стил, често носейки изработени по поръчка рокли и бодита с кристали, които подчертават извивките ѝ, дори ако това предизвиква неодобрителни възгласи от другите в бранша. Външният ѝ вид винаги е част от по-широкия ѝ музикален бизнес план.
"Зная, че песните ми са добри, дори и да съм грозна като греха. Затова си мисля: "Е, вероятно бих избрала да изглеждам така, дори и да съм сервитьорка." Искам да кажа, това е моят стил. Харесвам много грим. Харесвам обемна прическа. Харесвам лъскави дрехи. Харесвам да се показвам. Просто съм такава",
казва тя пред АП през 2014 г.
В средата на 60-те години тя се омъжва за Карл Дийн, предприемач в областта на асфалтирането; те са заедно до смъртта му през 2025 г. на 82-годишна възраст. Въпреки че рядко се появява на публични места, той оказва влияние върху кариерата ѝ. Тя разказва пред NPR, че е написала "Jolene" за една кокетна банкова служителка, която сякаш проявява интерес към Дийн.
Отвъд музиката ѝ, най-трайното наследство на Партън може би е нейната щедрост и широка популярност.
През 1995 г. тя създава Imagination Library - програма, която всеки месец изпраща безплатна книга на деца, от раждането до петгодишна възраст. Идеята идва от личната ѝ история - баща ѝ не е можел да чете и пише. През годините на съществуването си, проектът е раздал над 300 милиона книги на децата.
Когато през 2016 г. смъртоносен горски пожар опустошава планината Смоуки, тя организира телемаратон с участието на звезди и създава фондация, която изпраща месечни чекове на жителите, чиито домове са повредени или унищожени.
Тя открива тематичния си парк "Доливуд" в Източен Тенеси, който привлича туристи от цялата страна, и създава фондация "Доливуд". Пише книги и мемоари, включена е в Залата на славата на кънтри музиката и получава награда за цялостно творчество от Академията за звукозапис. През 2025 г. е избрана за носителка на хуманитарната награда "Жан Хершолт" от Академията за филмови изкуства и науки.
С 55 номинации за "Грами" и 10 награди Партън е третата жена с най-много номинации в историята на "Грами", изпреварена само от Бионсе и Тейлър Суифт.
През 2022 година е номинирана за Рокендрол Залата на Славата и първоначално тя отказва номинацията. Залата обаче на свой ред отказва да се съобрази с това ѝ и така тя е въведена в редиците ѝ, заедно с останалите членове на Випуск 2022. Заканва се в чест на отличието да запише цял рок албум и издава Rockstar през 2023. Записва и великолепен кавър на "Home, Sweet Home" заедно с Mötley Crüe.
Партън преодолява социалните и политическите различия, като обединява няколко поколения фенове както от градовете, така и от селата. В бурните предизборни години не беше необичайно да се видят тениски с надпис "Доли за президент". Но тя строго се въздържа да изразява собствените си политически убеждения, често отклонявайки въпроси за президенти, кандидати, политики и други спорни теми.
Партън коментира пред водещия Джад Абумрад в популярния му подкаст "Америка на Доли Партън":
"Не се занимавам с политика. Имам твърде много фенове и от двете страни на бариерата. Разбира се, имам мнение за всичко, но преди години се научих да си държа устата затворена по тези теми."
